1. Добър ли е меден никъл?
Медните сплави (Cu-Ni) са високо ценени за своята уникална комбинация от свойства, което ги прави „добри“ за конкретни приложения. Основните им предимства включват отлична устойчивост на корозия, особено в морска и промишлена среда, където излагането на солена вода, химикали или висока влажност е често срещано. Те също така проявяват добра топлинна и електрическа проводимост, макар и не толкова висока, колкото чиста мед, и поддържат механична стабилност в диапазон от температури. Освен това, медните никелови сплави са пластични, ковъчни и лесно заваряващи се, което опростява производствените процеси. Тяхната устойчивост на биофолиране (растеж на морските организми) допълнително повишава тяхната стойност при морските употреби като корабни корпуси, тръби и топлообменници. Въпреки че те могат да бъдат по-скъпи от някои други метали (напр. Стомана), тяхната издръжливост и ниски нужди за поддръжка често ги правят рентабилен избор за дългосрочни приложения.
2. Силна ли е сплавта на мед-никела?
Медните никелови сплави притежават умерена до висока якост, в зависимост от техния състав и обработка на топлината. Чистата мед е сравнително мека, но добавянето на никел (обикновено 5–30% в търговските сплави) значително увеличава силата. Например, Alloy C70600 (90% Cu, 10% Ni) има якост на опън от около 345–485 MPa, докато C71500 (70% Cu, 30% Ni) може да достигне 450–600 MPa. Тази сила е достатъчна за много структурни и механични приложения, като съдове под налягане, крепежни елементи и морски хардуер. Нещо повече, тяхната сила се запазва при повишени температури и те могат да бъдат допълнително укрепени чрез студена работа (напр. Ротането или рисуването), което увеличава твърдостта и якостта на опън, без да се компрометира пластичността. Въпреки че те не са толкова силни като стомани с висока якост или титанови сплави, съотношението им към тегло и устойчивост на корозия ги прави силни в контексти, където тези свойства са критични.
3. Мек ли е меден никъл?
Медните сплави на никъл обикновено не са толкова меки, колкото чистата мед, но твърдостта им варира в зависимост от състава и обработката. Чистата мед има твърдост на Бринел от ~ 35 Hb, докато медните сплави са по-трудни: C70600 (10% Ni) има твърдост на Бринел от ~ 80–120 Hb в отгрято състояние, увеличавайки се до ~ 140–180 Hb, когато се обучава. C71500 (30% Ni) е още по-труден, с отгрята твърдост около 100–140 Hb и студена твърдост до 200 Hb. Това означава, че те са умерено твърдо по-нататък от стоманите, но по-трудни от чистата мед или някои месингови сплави. Тяхната пластичност (способност да се деформират без да се счупват) остава висока, което им позволява да бъдат огънати, оформени или образувани в сложни части, което им дава баланс на „обработваемост“, въпреки че са по -трудни от чистата мед.
4. Може ли ръждата медна никъл?
Медните сплави на никели не „ръждясват“ в традиционния смисъл. Ръждата специално се отнася до окисляването на желязото (образуване на железен оксид) и тъй като медният никъл не съдържа желязо, тя не може да ръждяс. Вместо това тези сплави образуват тънък, защитен оксиден слой на повърхността им, когато са изложени на въздух или влага. Този слой е стабилен, прилепнал и самолечен-ако се надраска, той се реформира бързо, за да се предотврати по-нататъшната корозия. В морската среда този оксиден слой е особено ефективен при устойчивост на атака от солена вода, хлоридни йони и замърсители. Въпреки че те могат да опетнят (развиват тъпа патина) с течение на времето, това е козметична промяна и не компрометира целостта на материала. За разлика от металите на желязо, медните никели са силно устойчиви на корозия, което ги прави идеални за приложения, при които ръждата би била разрушителна.
