1. Има ли различни степени на никел?
Никел 200: Комерсиално чист никел (99,6% минимален никел) с отлична устойчивост на корозия във вода, киселини (с изключение на окислителни киселини като азотна киселина) и алкали. Той е пластичен и се използва при компоненти за химическа обработка, покритие и батерии.
Никел 201: Подобно на никел 200, но с по -ниско съдържание на въглерод (0,02% макс), което го прави устойчив на междугрануларна корозия при високи температури. Предпочита се за приложения с висока температура като топлообменници.
Monel Alloys(напр., Monel 400): никелово-мекови сплави (65-70% Ni, 20-29% Cu) с изключителна устойчивост на морска вода, киселини и алкали. Използва се в морското инженерство и химически помпи.
Anconel Alloys(напр., Inconel 600): никел-хром сплави (72% Ni, 15,5% Cr) с висока температурна якост и устойчивост на окисляване. Използва се в реактивни двигатели и части за пещ.
Хастелой сплави(напр. Hastelloy C276): Никел-хром-молибден сплави с превъзходна устойчивост на агресивни химикали (напр. сярна киселина, хлор). Използва се при оборудване за химическа обработка и контрол на замърсяването.
2. Какви са недостатъците на никеловия метал?
Разходи: Чистите сплави, богати на никел и никел, са скъпи поради ограничените естествени резерви и високите разходи за извличане/рафиниране, което може да увеличи цената на крайните продукти като неръждаема стомана или батерии.
Токсичност и алергенност: Никеловите йони (освободени от корозия или износване) са токсични при високи дози и могат да причинят алергични реакции (напр. Кожни обриви, сърбеж) в около 10-20% от популацията. Това ограничава използването му в бижута, медицински импланти или повърхности за контакт с храни без защитни покрития.
Корозия в специфични среди: Макар и устойчив на много химикали, никелът е уязвим от корозия в окислителни киселини (напр. Азотна киселина) и високотемпературна среда, богата на сяра, където образува чупливи сулфиди.
Магнитна намеса: Феромагнетизмът на Pure Nickel може да наруши чувствителните електронни устройства или оборудването с магнитен резонанс (ЯМР), което изисква немагнитни алтернативи в такива приложения.
Рискове от веригата за доставки: Производството на никел е концентрирано в няколко страни (напр. Индонезия, Филипини), което води до нестабилност на веригата на доставки и колебания на цените, които засягат индустриите като производството на батерии.
3. Какви са предимствата на никеловия метал?
Корозионна устойчивост: Той образува защитен оксиден слой, който се съпротивлява на атаката от вода, алкали и много органични киселини, което го прави идеален за химическа обработка, морско оборудване и водопровод.
Стабилност с висока температура: Никелът запазва здравината и пластичността при повишени температури (до 1000 градуса в сплави), което го прави от съществено значение за реактивните двигатели, газовите турбини и промишлените пещи.
Съвместимост на сплав: Той лесно се сплави с метали като желязо, хром и мед, подобрявайки техните свойства (напр. Добавянето на никел към стоманата подобрява устойчивостта и устойчивостта на корозия в неръждаемата стомана).
Магнитни свойства: Чистият никел е феромагнитен, полезен при магнити, трансформатори и магнитно екраниране за електроника.
Електрохимични показатели: Това е ключов компонент в акумулаторни батерии (напр. Литиево-йон, никел-метален хидрид) поради способността си да съхранява и освобождава енергийно ефективно, засилвайки капацитета и живота на батерията.
Пластичност и обработваемост: Никелът може лесно да се оформя, заварен или поставен, което позволява различни производствени процеси в индустрии, вариращи от аерокосмическото пространство до потребителските стоки.
4. Коя е най -устойчивата на корозия никелова сплав?
Силни окислителни и намаляващи химикали: Той се съпротивлява на корозия от сярна киселина, солна киселина, хлор и хипохлорити, които разграждат повечето метали.
Корозия на корозия и пукнатини и пукнатини: Молибден и волфрам в неговия състав предотвратяват локализирана корозия във високохлоридни среди (напр. Морска вода, саламури).
Окисляване с висока температура: Той поддържа стабилността в окисляването на атмосферите до 1,093 градуса (2000 градуса F).
